Сдружение

"Св. вмч. Георги Победоносец - гр. Луковит"

П. Цалева

Ех, Алеко, твоите герои те надживяха…

Слово по случай патронния празник на СОУ „Ал. Константинов”

Изборът да бъдеш „недоволен човек”, а не „доволна свиня” – това превръща Алеко Константинов в мяра за доблести и достойнство. През 2013 се навършват 150 години от рождението му. Наричат го „будната съвест” на времето, духовен аристократ, вярващ непоколебимо в честността и справедливостта! Критичен и безкомпромисен към всичко низко, подло и лъжовно. Създал герои, излезли отдавна от рамката на времето, в което живее писателят. Станали дори по-популярни от него!

Цялото му битие е едно надиграване със съдбата, която често му устройва клопки, а той се шегува с нея или не й обръща внимание. По думите на Боян Ничев той е „последният мохикан от племето на ония оптимисти, които с весел стоицизъм се опитваха да устоят под ударите на горчивата участ…”

Опасна и весела игра със съдбата е животът на Алеко и тя, разбира се, му изпрати наемния убиец. Името на твореца винаги ще се свързва със свободолюбието, смелостта и откритостта, нравствения максимализъм. Неговата морална извисеност го поставя над безличието на времето, прави го коректив на епохата. Много врагове е имал явно, но и те са се стеснявали, гузната им съвсет не им е позволила да опетнят личността му. Убиват го. Посягат на живота, но не и на честта. За да остане името му. И защото винаги е бил верен на себе си, принципен, независимо от обстоятелствата, определя себе си като Щастливец. Нищо, че понякога няма пари дори за тютюн. Друго и другаде е богатството му.

Жаден за знания, стремящ се към непознатото, Алеко е първият истински пътешественик в българската литература. Самият път е предизвикателство, познание, щастие, но и горчив размисъл. „Опознай Родината, за да я обикнеш”! Пътуването е и повод за сравнение между родния и чуждия свят. Затова в пътеписа „До Чикаго и назад” ще се възхити от техническия напредък, демократичното устройство на обществото, красотата на природата, грандиозните мащаби, но ще открие и друго: че „парица е царица”, че човекът се обезличава, превърнал се е във винтче на една огромна машина за печалби. Отчуждил се е от естеството и сам се е поробил. Модерна Америка е една бляскава витрина, но зад витрината светът е друг.

И така ще бъде преоткрито родното - страната ни не е богата и така добре законово уредена, но е съхранила връзката между хората, човечността, топлотата, отзивчивостта, естествеността.

Възрожденските идеали се обезсмислят, търпят крах в сблъсъка със следосвобожденската действителност. Алеко изобразява тъмните контури на това време и е непримирим към отрицаелните явления. Тяхно въплъщение стават Бай Ганьо, героите от „Разни хора, разни идеали” и други. Приели за свое кредо материалното преуспяване, „келепира”, те са подли и лицемерни, алчни и безскрупулни, политически хамелеони и продажници, престъпници и търговци на съвест: „Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно…, ама где оня късмет” – изповядва един от героите.

Можем ли да ги забравим – Бай Ганьо, Данко Харсъзина, Гуньо Адвокатина, Гочоолу и Дочоолу, амнистирания престъпник, търговеца на солунската митница? Покварени, безсрамни, безпринципни, безгръбначни, но агресивни и с виско самочувствие, защото са силните на деня.

Не се кахъри за тях, Щастливецо! Те са тук и днес – и Ганьо, и Гуньо, и Данко. Радват се на добро здраве, оперирани са откъм съвест. Станали са още по-цинични и безскрупулни, самообожествили са се. Те са тук, Алеко… Просто те надживяха! Но и ти си тук. В душата на всеки, който има съвест и вярва в истината и доброто.

 

Публикувано във в. "ЛУКОВИТ ДНЕС", брой 14